Всеки родител се надява, че учителят на неговото дете ще бъде квалифициран, ефективен и вдъхновяващ. Въпреки това да си учител, е професия като всяка друга. Има хора, които работят изключително трудно в класната стая, има и други, които се справят блестящо.
По статистика на Световната учителска асоциация само 7% от учителите се поставят в категорията крайно непродуктивни или крайно ефективни. Голяма част от учителите (93%) са в категорията "типичен представител", или казано с други думи, те имат както силни така и слаби страни.
Въпреки, че крайно непродуктивните учители са малцинство, тази група успешно допринася за негативните нагласи на родители и общественост към учителската професия. Това е разочароващата реалност - има и лоши учители.
Странното е, че голяма част от най - неефективните педагогически кадри искрено вярват, че са ефективни и добри. Има учители, които много добре осъзнават собствената си некомпетентност. Те умело манипулират колеги, родители и ученици, за да прехвърлят отговорността за образованието на учениците към друго звено. Често такива учители използват изрази като:"Родителите са виновни.", "Целия клас е лош", "Не внимава и аз му писах двойка", "Да бъдеш учител е неблагодарна професия","Заплащането е равно на минимална работна заплата", "Доведете детето на частни уроци" ... и др.. Няма ефективен учител, който не успява да владее класа си и не съумява да предизвика интерес към собствената си дисциплина (при това в не малка част от учениците си).
Кои качества могат да категоризират един учител в графа неефективен?
Тук засягаме някои от най-важните и често срещани характеристики на т.н. "лош" учител.
1. Липсата на ефективно управление на класната стая.
Липсата на компетентност за управление на класната стая е вероятно най-голямото падение на един учител (без значение какви са намеренията му). Ако един учител не може да контролира учениците в класната си стая, те няма да могат да учат ефективно. Да бъдеш добър мениджър на класната стая е процес, който започва от първия учебен ден. Въвеждането на правила, събирането на очаквания и изграждане на съгласувани модели на поведение, фиксиране на оценъчни скали за знания и поведение, са от моментите, които определят нивата на риск в учебния процес. Това гарантира ефективността на процеса на учене и взаимоотношенията в класа. Добрата комуникация също е от съществено значение. Родителите искат да знаят какво се случва с детето им. Липсата на това като умение може да унищожи, или най-малкото да ограничи, цялостната ефективност на учителят.
2. Липса на компетентност по съответната дисциплина.
Повечето държави изискват учителите да преминат определена квалификационна степен (минимум степен "Магистър" по специални предмети) В България квалификацията на учителите, не поставя като изискване такава висока степен по специалностите (допускат се и бакалаври). Без значение от типа квалификация, в не малка част от учителската гилдия се забелязва слаба компетентност не само по съответната дисциплина, но и по отношения на технологиите и иновациите. Липса на техническа грамотност, липса на умения за работа в Интернет и др., кара учениците бързо да губят доверие в своите учители. Светът е динамичен и липсата на развитие води до "застой" в нивото на компетентност.
3. Липса на мотивация.
Липсата на мотивация води до неефективност . Този тип учители прекарват минимално допустимо време в училище, никога не пристигат рано и не остават до късно. Тези учители са просто там. Те не предизвикват своите ученици, рядко дават домашна работа, често са в "свободни" часове и казват на учениците: "Говорете си да свърша работа, само не шумете", често показва видео материали и т.н.. Те не прилагат творчество в тяхното преподаване, рядко се усмихват , не се вълнуват от допълващи теми към урока и не излизат от зоната си на комфорт.
4. Липса на организационни умения.
Ефективните учителите трябва да бъдат организирани. Един учител е необходимо да се справя с много задачи. Липсата на организационни качества категорично възпрепятства неговата работа и съответно ефективността му. Малко са учителите, които признават своята слабост по отношение на организационни умения. Обикновено такива учители в голяма част от времето прехвърлят вината за даден неуспех на свои колеги или външни звена. Клюките и интригите са основно тяхно занимание. На този тип учители всички са "задължени" и вината винаги е на друг. Това води до липса на подкрепа от колеги и непризнаване на авторитет сред ученици и родители.
5. Лоша преценка.
Учителите като всяко друго човешко същество да вземат неограничени като брой решения за деня. Въпреки това, много от решенията, които един учител взема засяга неговите ученици. Това е голяма отговорност и изисква справедливост. Лошата преценка, гарантира липса на именно тази справедливост и категорично срива за един миг доверието между него и учениците. Справедливостта както в отношенията, така и в оценките, трябва да бъде основна задача на всеки учител.
Защото искаме да сме полезни, ние от Института по качество в образованието, разработихме няколко свързани с темата обучителни модула, които могат да подобрят ефективността във Вашата работа и да изградят положителна работна среда. Модулите са разработени в няколко направления:
- ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕФЕКТИВНО РАБОТНО МЯСТО И СЪЗДАВАНЕ НА ПОЛОЖИТЕЛНА СРЕДА
- СЪЗДАВАНЕ НА КАНАЛИ ЗА ОБРАТНА ВРЪЗКА ЗА ПРОУЧВАНЕ НА НАГЛАСИ, ИНТЕРЕСИ И ПОТРЕБНОСТИ.
- АКТИВНА КЛАСНА СТАЯ. ВНЕДРЯВАНЕ НА ИНОВАТИВНИ ФОРМИ НА РАБОТА
- УПРАВЛЕНИЕ НА ЩАСТИЕТО
- РАБОТА С РОДИТЕЛИ. ТЕХНИКИ ЗА УСПЕШНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ УЧИТЕЛИ, РОДИТЕЛИ И МЕСТНА ОБЩНОСТ
- СЪЗДАВАНЕ НА ИМИДЖ НА УЧЕБНОТО ЗАВЕДЕНИЕ.
