Операционна система
Операционната система е набор от програми, които са необходими за работа на компютъра. Тя е средството, чрез което се осъществява връзката между потребителя на компютъра и хардуера.
Основните функции на операционната система са:
- определя потребителския интерфейс – начина, по който се осъществява взаимодействието между потребителя на компютъра и хардуера;
- организира файловата система – разпределението на файловете в компютъра и достъпа до тях;
- управлява процесите при изпълнение на програми;
- управлява достъпа до устройствата;
- управлява достъпа до системата - пароли и права на потребителите;
- открива и обработва грешки и води статистика.
Сред най-известните операционни системи са MS DOS, MS Windows и Linux.
Графичен потребителски интерфейс
Операционната система Microsoft Windows е с графичен потребителски интерфейс. Графичният потребителски интерфейс включва използването на четири основни елемента:
Иконки – графични изображения, чрез които се изобразяват обектите на компютърната система – програми, файлове, устройства и др.
Мишка – екранен показалец, който служи за посочване и избор на обект - при еднократно или двукратно щракване (кликване) с ляв бутон и отваряне на контекстни менюта - при еднократно щракване с десен бутон.
Менюта – списъци от команди.
Прозорци – правоъгълни фигури, които се изобразяват на екрана на компютъра. След стартиране на всяко приложение (програма) се отваря и използва съответният му прозорец.
Прозорецът на дадено приложение съдържа:
Заглавна ивица(най-отгоре), съдържаща името на използваното приложение и името на файла, който се създава или редактира чрез това приложение. В десния й край са разположени три бутона:
Minimize – за временно прекратяване работата с приложението;
Restore Down Maximize – прозорецът да се смали / да заеме целия екран (дисплей);
Close – за затваряне на прозореца при приключване на работа с него.
Под заглавната ивица се намира лентово (bar) меню. Тo съдържа имената на определен брой падащи менюта, които се показват, като се посочи името (етикета) им.
Инструментално (toolbar) меню – съдържа бутони на най-често изпълняваните дейности. Чрез тях потребителят лесно може да избира команди, без да е необходимо да използва лентовото меню.
Вертикален и хоризонтален плъзгач, даващи възможност да се разглеждат частите от документа, които не са видими.
Съществуват и т.нар. диалогови прозорци, които служат за осъществяване на диалога с потребителя. Най-често срещаните бутони в диалоговите прозорци са OK – за потвърждение и Cancel – за отказ.
Диалогови прозорци за съобщения (message boxes)
Тези прозорци осведомяват потребителя за събитие, случило се в минал момент от работата на програмата или за възникването на състояние, което е в сила и в момента на показването на съобщението на екрана. Някои от прозорците със съобщения изискват потребителят да направи избор чрез набор от стандартни бутони – OK, Cancel, Retry и т. н.
Диалоговите прозорци за съобщения могат да се класифицират в някоя от следните категории:
- Уведомителни съобщения (Information): съобщават за нормално събитие, което не представлява грешка, без да подканват потребителя да направи някакъв избор. Съдържат съобщителна част и са придружени само от бутон OK.
- Предупреждения (Warning): съобщават за възникването на ситуация, която не може да се определи със сигурност като грешка, но би могла да доведе до нежелани последствия. Съдържат съобщителна част и понякога – въпрос или подкана към потребителя.
- Съобщения за грешка (Error): съобщават за възникването на грешка. Обикновено освен съобщителната част съдържат въпрос или подкана към потребителя за избор на ответно действие.
- Въпроси и заявки за потвърждение (Question и Confirmation): чрез тези прозорци се изисква потребителят да направи избор чрез стандартните бутони. Може да съдържат отделна съобщителна част преди въпроса и винаги съдържат част с въпрос или подкана.
Помощни прозорци
Помощните прозорци предлагат поясняваща информация при работа с отделни елементи.
След включване на компютъра автоматично се зарежда операционната система. Основният екран на Microsoft Windows се състои от две части.
По-голямата (горната) част се нарича основен екран (Desktop) и съдържа иконите (Shortcuts), осигуряващи бърз достъп до съответните приложения (програми).
Най-долният ред на екрана се нарича лента със задачи (Taskbar) и съдържа:
1. Бутон Start - дава достъп до програми, документи, файлове и папки. С еднократно щракване с левия бутон на мишката се отваря меню Start.
Най-често използваните части от него са:
(All)Programs - задържането на показалеца на мишката върху него отваря подменю с инсталираните програми. От подменю Accessories се стартират аксесоарите (бележник, калкулатор, графичен редактор Paint и др.).
ShutDown (Turn Off Computer…)– команда за изключване на компютъра. След задаването й се отваря диалогов прозорец от който се избира Shut Down (Turn Off) и ОК. При избор на Restart, компютърът се рестартира.
My Recent Documents – съдържа икони за бърз достъп до последните петнадесет отваряни документа.
Search – дава възможност за търсене на файлове, папки и др.
2. Иконки за бърз достъп – с еднократно щракване с ляв бутон върху тях се стартират съответните приложения.
Лентата със задачи съдържа и имената на програми, с които временно е прекратена работата (ако има такива).
3. Индикатор за езика – списъкът се отваря с щракване с ляв бутон на мишката върху индикатора. При щракване с десен бутон и избор на команда Options… се отваря диалогов прозорец, чрез който се настройва.
4. Индикатор за час и дата (при задържане на показалеца на мишката върху часовника се показва и датата). Двукратно щракване с левия бутон на мишката върху часовника отваря прозорец, чрез който могат да се коригират.
My Computer
Системната папка My Computer предлага лесен и директен достъп до всички дискови устройства на компютъра (флопи, твърди дискове, CD-ROM устройства и др.).
Работа с приложения
Стартиране на приложения
Ако има иконка – по един от следните начини:
I начин: Щраква се два пъти бързо с левия бутон на мишката върху иконката.
II начин: Щраква се един път с левия бутон на мишката върху иконката и се натиска на клавиш Enter.
III начин: Щраква се един път с десния бутон на мишката върху иконката, появява се меню, от което се избира команда Open.
От Start – щраква се един път с левия бутон на мишката върху Start, задържа се мишката върху (All)Programs, до появата на меню Programs, от което се избира желаното приложение.
Затваряне на приложения
I начин: С бутон Close в горния десен ъгъл на приложението.
II начин: От менюто File с команда Exit;
III начин: С клавишна комбинация (едновременно натискане на клавиши) Alt + F4.
Файлова структура
Информацията в компютъра се съхранява под формата на файлове. Файловете се групират в директории, наречени папки (Folders).
Файловете и папките имат йерархична дървовидна структура. Тя не позволява в една папка да се съхраняват два файла (папки) с едно и също име. Стандартното приложениеWindows Explorer служи за управление на файлове и папки.
Работа с Windows Explorer
Щраква се с десния бутон върху Start и от появилото се меню се избира Explore.
Лявата част на Windows Explorer се нарича прозорец на папките (Folders), тъй като съдържа папки и устройства. Символът “+” означава, че съответната папка (устройство) съдържа други папки, които не са показани. С еднократно щракване върху него той се сменя с “-“ и се показват всички съдържащи се в нея папки.
Липсата на един от двата символа показва, че обектът не съдържа в себе си други папки.
Избор на папка става с еднократно щракване върху нея. От затворена папка изображението й се превръща в отворена .
Дясната част на Windows Explorer показва съдържанието на избраната папка от прозореца на папките и се нарича прозорец на съдържанието.
Дискови носители
Форматиране на диск
За да може един диск да се използва, трябва да се нанесат съответните маркери, които го разделят на сектори. Някои дискове са форматирани от производителя, а други трябва да се форматират от самия потребител (например някои дискети). При повторно форматиране информацията върху диска се изтрива.
Видове дискови носители
За архивиране и пренасяне на данни от един компютър на друг се използват различни дискови носители:
Дискети
Дискетите са по-малко надеждни от останалите дискови носители. Препоръчва се периодично да се форматират, за да се изключат повредените им участъци. Запаметяването на данни върху тях е чрез електромагнитна технология и трябва да се предпазват от магнитни източници.
Най-разпространените дискети са 3.5 инчови и с капацитет 1.44 MB.
Чрез издърпване на малкото пластмасово плъзгаче в горния ляв ъгъл на гърба на дискетата (при което се получава дупка) се защитава информацията, съхранявана върху нея. В този случай не може да се изтрива информация от дискетата и не може да се записва върху нея.
Обратното движение разрешава копиране върху дискетата и изриване на информация от нея.
Оптични дискове - CD и DVD
При оптичните дискове данните се четат и записват с помощта на лазерни лъчи.
CD (Compact Disc) – компакт диск
Стандартен компакт диск има капацитет около 700 MB.
Съществуват различни формати за CD:
CD-R (Compact Disc Recordable) – данните се записват еднократно и не могат да се променят.
CD-I (Compact Disc Interactive) – позволява съхранение на аудио, графика, движещо се видео и цифрови данни.
CD-G (Compact Disc Graphics) – включва разширени графични възможности.
CD-ROM (Compact Disc Read Only Memory) – имат подобен формат на аудио CD и някои видео CD.
CD-RW (Compact Disc ReWritable) – използват презаписваема технология, позволяваща да бъдат записвани повече от веднъж.
DVD (Digital Versatile Disk) – дигитален гъвкав диск
DVD дисковете са с висок капацитет и могат да бъдат записвани и от двете страни. Информацията, съхранявана върху тях, е с много голяма плътност. Капацитетът им варира от 4.7GB до 17.1GB.
Основните DVD формати са:
DVD-ROM (DVD Read Only Memory) – висококапацитетна технология за възпроизвеждане на информация чрез компютър.
DVD-Video – предназначен за видео. Може да съхранява филм с перфектно качество.
DVD-Audio – осигурява много високо качество на звука.
DVD-RW (Digital Versatile Disc ReWritable) – презаписваеми DVD.
USB Flash памет (Universal Serial BusFlash Memory)
С развитието на технологиите се появяват и нови дискови носители. Пример за такъв е т.нар. USB Flash памет.
Включването на тази памет се осъществява чрез USB порта на дънната платка.
Операционната система автоматично я разпознава и съобщава за открито ново хардуерно устройство. USB Flash паметта е удобна, защото е малка по размер и лесна за употреба. Четенето и записването на информация от и върху нея е както при твърдите дискове.
Форматиране на дискета | Покажи |
(Дискетата се поставя във флопидисковото устройство)
- Стартира се My Computer;
- Щраква се с десния бутон на мишката върху 3,5 Floppy (A:);
- От появилото се меню се избира команда Format;
- От диалоговия прозорец Format се избира Quick Format и се щраква върху бутонStart.
След приключване на форматирането се показва втори прозорец, който съобщава, че процесът е приключил. Щраква се върху бутон OK, за да се затвори първият прозорец и върху Close, за да се затвори и вторият диалогов прозорец.
Характеристики на диск (дискета)
Щраква се един път с десния бутон върху името на устройството:
(С:) – за твърдия диск;
3,5 Floppy (A:) – за дискетата.
Отваря се меню, от което с левия бутон се избира Properties. Диалоговият прозорецProperties дава информация за вида и паметта на избраното устройство:
Used space – заето място от паметта на диска;
Free space – свободно място от паметта на диска.
Пренос на данни
Копиране на информация от компютър върху дискета
(Дискетата се поставя във флопидисковото устройство)
- Стартира се Windows Explorer (или My Computer);
- Избира се файлът (папката), който ще се копира;
- Щраква се с десен бутон върху него и от появилото се меню се избира команда Copy;
- Щраква се върху 3,5 Floppy (A:) с десен бутон и от менюто се избира команда Paste.
Копиране на информация от дискета върху компютъра
(Дискетата се поставя във флопидисковото устройство)
- Стартира се Windows Explorer (или My Computer);
- Щраква се двукратно върху 3,5 Floppy (A:);
- Щраква се с десния бутон върху файла, който ще се копира и от появилото се меню се избира команда Copy;
- Щраква се върху папката, в която ще се копира с десния бутон на мишката и от появилото се меню се избира команда Paste.
Четене на информация от дискета
(Дискетата се поставя във флопидисковото устройство)
- Стартира се My Computer;
- Щраква се двукратно върху 3,5 Floppy (A:);
- В дясната част се показва съдържанието на дискетата и от там се избира съответният файл.
Копиране на информация от компютър върху CD
(Дискът се поставя в устройството)
- Щраква се с десния бутон на мишката върху файла (папката), който ще се записва и се избира команда Copy;
- В My Computer се щраква двукратно върху CD-RW устройството;
- В прозореца му за съдържание се щраква с десен бутон и от менюто се избира команда Paste;
- Избира се Write these files to CD от менюто в лявата част на прозореца.
Копиране на информация от CD върху компютър
(Дискът се поставя в устройството)
- Стартира се Windows Explorer (или My Computer);
- Щраква се двукратно върху иконката на CD устройството;
- Щраква се с десния бутон върху файла, който ще се копира и от появилото се меню се избира команда Copy;
- Щраква се върху папката, в която ще се копира с десния бутон на мишката и от появилото се меню се избира команда Paste.
Четене на информация от CD
(Дискът се поставя в устройството)
- Стартира се Windows Explorer (или My Computer);
- Щраква се двукратно върху иконката на CD устройството;
- В дясната част се показва съдържанието на диска и от там се избира съответният файл.
Основни понятия
Oперационната система
Операционната система е набор от програми, които са необходими за работа на компютъра. Тя е средството, чрез което се осъществява връзката между потребителя на компютъра и хардуера.
Top of Form
Bottom of Form
Microsoft Windows
Microsoft Windows (MS Windows) е операционна система с графичен потребителски интерфейс, разработена от компанията Microsoft. Собственик на тази компания е най-богатият човек на света Бил Гейтс.
Основните функции на операционната система са:
- определя потребителския интерфейс – начина, по който се осъществява взаимодействието между потребителя на компютъра и хардуера;
- организира файловата система;
- управлява процесите при изпълнение на програми;
- управлява достъпа до устройствата;
- управлява достъпа до системата - пароли и права на потребителите;
- открива и обработва грешки и води статистика.
Файлова система
Файловата система управлява разпределението на файловете в компютъра и достъпа до тях.
Графичен потребителски интерфейс
Операционната система MS Windows е сграфичен потребителски интерфейс, който включва използването на четири основни елемента: икони, мишка, менюта, прозорци.
Ииконки
Иконките са графични изображения, чрез които се изобразяват обектите на компютърната система – програми, файлове, устройства и др.
Top of Form
Bottom of Form
Мишка
Мишката позволява чрез екранен показалец да се посочва и избираобект - при еднократно или двукратно щракване (кликване) с ляв бутон и да се отварят менюта - при еднократно щракване с десен бутон.
Top of Form
Bottom of Form
Меню
Менюто е списък от команди.
Top of Form
Bottom of Form
Прозорец
Прозорецът е правоъгълна фигура, която се изобразява на екрана на компютъра. След стартиране на всяко приложение (програма) се отваря и използва съответният му прозорец.
Диалогов прозорец
Диалоговите прозорци служат за осъществяване на диалога с потребителя. Най-често срещаните бутони в диалоговите прозорци саOK – за потвърждение и Cancel – за отказ.
Desktop
Началният екран на MS-Windowsсе състои от две части. По-голямата (горната) част се нарича основен екран (Desktop) и съдържа иконките (Shortcuts), осигуряващи бърз достъп до съответните приложения (програми).
Тaskbar
Най-долният ред на екрана наWindows се нарича лента със задачи(Taskbar) и съдържа бутон Start, икони за бърз достъп, индикатор за езика, индикатор за дата и час.
My Computer
Системната папка My Computerпредлага лесен и директен достъп до всички дискови усройства на компютъра (флопи, твърди дискове, CD-ROM устройства и др).
Стартиране на приложения
Щраква се един път с левия бутон на мишката върху Start, задържа се мишката върху (All) Programs, до появата на меню Programs, от което се избира желаното приложение.
Затваряне на приложения
От менюто File с команда Exit (Alt + F4).
Папка (Folder)
Файловете се групират в директории, наречени папки (Folders).
Компютърната система се състои от апаратна част (хардуер) и програмна част(софтуер).
Информацията в компютъра се съхранява под формата на файлове. Файлът е съвкупност от данни, записани с определено име (въвежда се от потребителя) и разширение, което определя типа на данните. Между името и разширението има точка. Файловете се групират в директории (в Windows се наричат папки – Folders).
Единици за измерване на информация
Данните в паметта на компютъра се въвеждат в двоична бройна система (във вид на нули и единици - 0,1). Една такава цифра се нарича бит (Binary digiT). Всяка буква или символ се съхранява в осем бита, които се наричат байт (byte).
8 bit = 1 byte (B)
210 B (1024 В) = 1 KB - килобайт
210 KB (1024 КВ) = 1 MB - мегабайт
210 MB (1024 МВ) = 1 GB - гигабайт
210 GB (1024 GВ) = 1TB - терабайт
Хардуер (Hardware) е понятие, с което се означава апаратната част на компютъра. Главните компоненти на хардуера, определящи възможностите на компютъра, са разположени в системната кутия (Case). Към тях се отнасят:
Дънна платка (Motherboard или Main Board)
Дънната платка (дъното) представлява пластмасов лист, покрит с електрически проводници (писти), който свързва всички компоненти и устройства.
Дънната платка е изградена около няколко много мощни информационни канала. Това са шини, които свързват всички компоненти един с друг. Шината (Bus) е съвкупност от проводници за пренос на данни. Всяко устройство е свързано към някоя от шините. Съществуват няколко типа шини:
FSB (Front Side Bus) – високоскоростна шина, използвана от процесора за пренос на данни;
PCI (Peripheral Component Interconnect) – основна входно-изходна шина;
USB (Universal Serial Bus) – универсална серийна шина.
На дънната платка е разположен чипсетът (Chipset), който съдържа основния набор от контролери – на процесорната шина, на паметта, за вход и изход и др. Конторлерите са малки електронни вериги, които управляват движението на информацията от едно устройство към друго. Чипсетът служи за мост между отделните шини. Той осъществява връзката между процесора и останалите компоненти.
Върху дънната платка има запоени разширителни слотове, чрез които директно се монтира компонент (например звукова карта – Sound card, видеокарта – Video card, мрежова карта – LAN card или RAM памет). При някои дънни платки под формата на чипове са интегрирани (директно монтирани) звукови, мрежови и дори видеокарти.
Мястото, където се поставя процесорът, се нарича цокъл (Socket). Цокълът определя типа на процесора, който може да се свърже с дъното.
Дънната платка съдържа и определен брой входове и изходи, наречени портове, към които се свързват различните устройства. Към тях се отнасят:
- портове за клавиатура и мишка;
- серийни (COM1 и COM2), паралeлен (LPT1) и USB (Universal Serial Bus) портове.
Чрез стандартен конектор дънната платка се свързва със захранващото устройство на компютъра, намиращо се в кутията.
Захранващият блок (Power Supply) преобразува стандартното напрежение в мрежата до необходимото за захранване на дънната платка, процесора и всички останали компоненти. Мощността на захранващия блок се измерва във ватове (W) и е неговата най-важна характеристика.
Централен процесор (CPU – Central Processing Unit)
Централният процесор изпълнява инструкции на програми и обработва цялата информация, а шините осигуряват нейния трансфер.
Той притежава пълен контрол върху всички останали компоненти. В един компютър може да има няколко процесора, но един от тях е главен – CPU.
Всички процесори имат работна скорост (тактова честота), която се регулира от малък кристал (кварцов генератор). Кристалът непрекъснато вибрира с много голям интензитет в секунда. С всеки тактов удар се изпраща импулс към процесора, като всеки импулс го кара да извършва една (или повече) задачи. Броят на тактовите удари в секунда се измерва в херци (Hz). Тъй като кристалът на процесора трепти милиони пъти в секунда,тактовата честота на процесора се измерва в мегахерци (МНz).
Оперативната памет представлява съвкупност от интегрални схеми (чипове). Съществуват два вида памет:
ROM (Read Only Memory) – енергонезависима памет само за четене.
В ROM паметта е записана една част от BIOS (Basic Input Output System) – основна входно/изходна система. BIOS изпълнява ролята на програма за начално зареждане, при което се диагностицират всички налични хардуерни компоненти. Чрез BIOS се управлява и разпределя работата на устройствата в компютъра преди зареждането на операционната система и драйверите от твърдия диск.
Освен това в BIOS се съхраняват множество настройки за управление на ресурсите на компютъра.
RAM (Random Access Memory) - памет с произволен достъп.
Тя служи за съхраняването на динамична информация – използваните в момента програми и файлове с данни.
RAM паметта се измерва в мегабайтове (МВ) и може да бъде с кратна на 8 стойност (например 32, 64, 128, 512МВ и повече).
При изключване на компютъра цялото съдържание на RAM паметта изчезва.
Твърд диск (HDD – Hard Disk Drive)
Програмите и данните в компютъра се съхраняват основно върху твърдия диск. Твърдите дискове дават възможност за съхраняване на голям обем от данни (паметта им се измерва вGB). Стандартното местоположение на твърдия диск е в системната кутия на компютъра. В един компютър може да има няколко твърди диска.
Периферни устройства
Клавиатура (Keyboard) – средство за въвеждане на данни и задаване на команди.
Мишка (Mouse) – най-разпространените мишки имат два бутона и ролка (скрол – Scroll). С натискане на ляв бутон се посочва (избира) обект, а с натискане на десен се отваря меню със съответни команди. Ролката дава възможност за по-лесна навигация.
Скенер – служи за преобразуване на изображения от хартия в разбираеми за компютъра графични формати.
Микрофон – позволява въвеждане на звуков сигнал и др.
Монитор (Display) – основно изходно устройство, наричано още дисплей или екран. Управлява се от видеокарта, която се монтира на дънната платка. Видеокартата преобразува данните от компютъра в разбираеми за монитора сигнали. Важна характеристика на видеокартата е нейната видео памет (VRAM).
По-висока разделителна способност определя по-добро качество на изображението.
Важна характеристика на монитора е честотата на опресняване (Refresh rate), която се измерва в херци (Hz).
Принтер (Printer) – служи за отпечатване на информация върху хартия. Съществуват различни видове принтери – матричен, мастилено-струен, лазерен.
Тонколони – възпроизвеждат звуков сигнал от компютъра.
Флопидисково устройство (FDD – Floppy Disk Drive) – служи за четене на информация от дискети и запис на данни върху тях.
CD-ROM устройство – използва се за четене на информация от компакт дискове.
CD-RW устройство – служи за четене на информация от компакт дискове и запис на данни върху тях.
DVD устройство – може да бъде само за четене или за четене и запис.
Модем – устройство, чрез което компютърът преобразува цифрови данни в аналогови и обратно и по този начин използва традиционната аналогова телефонна мрежа за връзка с други компютри (с Интернет). Съществуват и кабелни модеми, използващи телевизионната кабелна мрежа.
Софтуер (Software) е дума от английски език, която се използва като наименование на програмното осигуряване на компютъра.
Според предназначението си софтуерът бива:
Платформен
Софтуер, който служи като платформа за допълнителна разработка на приложения, зависещи от самата платформа (например както са компилаторите за езиците за програмиране).
Системен
Това са програми, изпълняващи системни функции. Системният софтуер организира и облекчава работата с компютърната система.
Най-важната част от него е операционната система – набор от програми, които управляват работа на всички компоненти на компютърната система и осъществяват връзката между потребителя и компютъра. Операционната система управлява устройствата на компютъра чрез драйвери. Драйверът е специализирана програма, която служи за управление на дадено устройство.
Операционната система има три основни компонента:
Ядро – малка по обем програма, която организира паралелната работа на централния процесор и периферните устройства и управлява всички програми в операционната система.
Файлова система – управлява разпределението на файловете в компютъра и достъпа до тях.
Команден интерпретатор – осигурява взаимодействието между потребителя и компютъра, като изпълнява съответните команди.
Приложен
Това са най-известните сред потребителите приложения, с които те имат пряк контакт и използват най-често. Пример за такива са програми за обработка на текст, програми за създаване на електронни таблици, игри и др.
Скриптове
Представляват малки програми, които изпълняват потребителски команди или извършват действия в определен ред (например JavaScript).
Други видове
Shareware
За ползването на такъв софтуер не е задължително заплащане. Плащането на определена сума за него е доброволно. Прилича на софтуера с отворен код, но изходният (Source – сорс) код на софтуера не се разпространява свободно.
Freeware
Софтуер, който се разпространява свободно. Потребителят е длъжен да се съгласи с общите правила за ползване на безплатен софтуер и не е длъжен да заплаща такса на автора.
Adware
Оригиналният вид на софтуера е изменен и се разпространява като рекламира даден продукт (с текст или звук).
Демонстрационна версия (Demo)
Използва се за демонстрация на софтуера и за отчитане и тестване на основните му функции. Разпространява се свободно, но с ограничени възможности на софтуера.
Временна версия (Trial)
Софтуер, чиито функции важат само за определен период от време или за определен брой стартирания на софтуера, но се разпространява свободно.
Здравни, етични и правни норми при работа с компютърна система
При работа с компютър се препоръчва след всеки 45 минути да се правят почивки. През почивките помещенията трябва да се проветряват, а мониторите да се изключват.
От гледна точка на правилата за безопасна работа не трябва да се местят кабели под напрежение или да се правят опити за ремонти от хора, които не са специалисти.
Според етичните норми не трябва да се унищожава чужда информация, не трябва да се ползват документи без разрешение на техния собственик или да се разпространяват вируси.
Законът за авторското право и сходните права определя компютърните програми като закрилян обект на авторското право. При компютърните програми се продава правото те да бъдат използвани.
Софтуерни лицензи
Софтуерният лиценз определя договорните отношения между автора и потребителя на софтуер. Това е най-често срещаната форма на разпространение на софтуер.
Софтуерни патенти
Софтуерните патенти са обичайна практика в Америка, но все още в Европа и Европейския съюз не съществуват такива.
