Напоследък все по – често виждам приказки без край или такива, в които края е съкрушителен за душата. От години се опитвам да мотивирам децата, да боря порочната система и днес, като че ли за първи път се уплаших, колко страшно е в реалния живот. За първи път си дадох сметка, как действително живеят част от децата и колко ставам безсилна, когато видя прекършен човек.
Има едно дете, с което работя във фондацията. Момиченце. Умна, чаровна, борбена. Всичко, което би желала една майка от дъщеря си, това дете го притежава. Аз лично бих била горда да имам такава дъщеря. Днес видях детето прекършено. И то прекършено от собствените си родители. На раменете му тежи целия свят. Бащата „попийва“ (според думите на майката), а майката не пие …освен 2-3 чашки вечер…иначе не пие. Детето няма собствена стая. Спи в хола. До тук добре, не всеки има голямо жилище…, но в същия този хол, вечер, майката и бащата гледат телевизия на салатка и ракийка. Пушат и „си почиват“ след тежкия работен ден. Познайте кой после спи в тази стая, кой се събужда с главоболие, с изкривен гръб ( защото дивана е малък) и кой „прихленчва“, като тик, когато е сред хора (или е леко притеснен), защото така подсъзнателно успокоява нервната система, след поредните скандали и емоции у дома. Иначе, родителите спят в спалнята. Хапват, пийват….в хола. Кухнята не може да се ползва, защото има нужда от основно подреждане и почистване. Други стаи няма. В апартамента има 3 котки ( все пак майката има сърце и обича животните). Банята е във вид „приличен“, но за дом на клошари. Детето ми се довери. Потърси подкрепа. Опитах. Не може. Не става. Никой не може. Как да кажа на детето, че не мога. Сринах се. Каквото и да направя, няма да има никакъв смисъл, защото родителите не осъзнават какво причиняват на собственото си дете. За тях, това е нормален начин на живот и нормално възпитание. Коя съм аз, че да давам съвети?!?
Днес седнах в парка и загледах едно красивичко гълъбче с куцо краченце. Вървеше отделно от другите и накуцвайки, бавно стигаше до трохичките на бабата до нас, която ги хранеше. Пиленцето беше пострадало от ония безумци, които поставят примки за птиците.
Моето пиленце, беше вързано от други безумци, мислещи само за собственото си спокойствие и собствения си извратен живот. Празен, убит и идиотски живот, който съсипва психиката на едно дете.
Та пак за приказката….моята приказка. Такава, каквато искам да я чуя.
Къде съм аз в приказката?
Аз съм там, където са падналите орли, с прекършените криле. Докато имам сили, докато съм жива, ще се боря да летят отново...нищо, че крачетата им са били счупени.
