..или една различна гледна точка за работата в екип.
Когато реших да напиша нещо по въпроса, се зачудих защо трябва да говорим и да пишем непрекъснато за тази "изтъркана" и луда тема "работа в екип". Това не се учи в дебелите книги, нито се изгражда у човек в късните му години. При някой хора това изобщо не може да бъде изградено като модел на поведение. Аз ли точно трябва да пиша за това, при условие, че още от малка се чувствам като голям жълт слон, който всички гледат и преценяват. С годините минаваха хора, събития и мисли . Осъзнах, че не съм сама. Намирах все повече и повече жълти слонове като мен. Създадохме уникален екип. Представете си стадо жълти слонове. Е това бяхме и сме ние. Замислих се, защо сме заедно, защо продължаваме да бъдем един до друг, защо намирахме и други като нас?!?
Конфликти ?... - Вярвайте ми, говорим си като в италианска сапунка, но не помним нито дума от тези разгорещени страсти.... и като се казва, ако не сте виждали "стадо жълти слонове" - ето ни!
Доверието. Дали това е ключовата дума ... или може би страхът,... може пък това да е възпитанието. Основните елементи на понятието "работа в екип" са интерпретирани от всякакви експерти, обаче като се обърнем към себе си, виждаме противоречия, несигурност, затвърдени модели на поведение и изградени стереотипи, на които трябва да подражаваме,....а защо да "трябва". Моделите са въпрос на вътрешна договорка в общността и правилата са съгласувани. Изменения няма. Тази общност има тези и тези правила и политики.
Всички знаем, че работата в екип е важна. Чували сме, че това е ключът да преборим страхове, да изградим умения и да се развиваме като личности. Тук някой ще каже "Това не е вярно."
Сблъскваме се с хора, които не искат да бъдат част от екип или попадайки в отбор, се стремят всячески да го разбият.
Как можем да определим кой човек е добър и кой е лош?!?
Как да кажем имаме ли нужда от екип или нямаме?!?
Някой хора се обединяват около каузи, работят усилено за постигане на резултати подпомагащи обществото, а други се обединяват около общата цел да рушат. Интересите и безпардонния егоцентризъм винаги са били пречка за успешната работа на дадено звено ( или човек), но в среда от себеподобни, силата на звеното (елемента като част от звеното) става безгранична.
Негативния емоционален мотиватор доказано е по- мощен от позитивния, защото е премерен и обмислен в детайли. При негативните изживявания ние изхабяваме много повече физическа енергия и сме по -склонни да прехвърлим тази енергия на другите около нас, за по -кратък период от време.
Чувала съм някой да казват и друго "По -добре е да съм сам".
Повярвайте ми, лъжат. Хората сме социални животни и това да бъдем част от общност е в основата на нашето спокойствие, увереност за бъдещо развитие и се използва във всички области на живота. Свободните електрони могат да бъдат както с положителен, така и с отрицателен заряд. Факт е, че отрицателните заряди толкова ни нараняват, че понякога, за да се съхраним, избягваме хората около нас.
Скоро срещнах човек, който искаше да бъде част от общност, видимо си беше създал перфектната среда и изглеждаше перфектният отборен играч, мъж с кауза и положително излъчване. Когато се доближих до неговото лично пространство осъзнах, че този човек не само не е отборен играч, но и не иска да изпитва емоцията на отборния дух, не иска да се чувства полезен, а иска да се храни с положителната енергията на хората около него, защото именно това му липсваше. Човек на парите, мислещ за парите, той търсеше баланс в системата си от емоции. За него това беше начин да доминира, да доказва сила и да се захранва с енергията от думи. Той чуваше: "Ти си велик" "Ти си толкова одухотворен" "Ти си уникален"..., но истината беше ...и е различна. Както казваше дядо: "Всичко опира до пари."
Дали можем да комбинираме в едно изречение пари и екип? Определено можем стига парите да са цел. Но където има пари липсват положителни емоции, а екипът е нещо, което живее, развива се и съществува само и единствено заради тези положителни емоции. Отрицателните емоции са отрова за душата, а в душата се крие силата на човешката воля и дух. Дали ще се съгласите с мен или не, е въпрос на усещане за света. Казуса е морален.
Моята истината е, че най- важното нещо за съществуването на даден екип, това е моралът. Това важи както на цялото звено, така и на всеки един елемент от това звено.
Когато в един човек са изградени морални устои и правилно са дефинирани понятията за добро и лошо, той винаги е добър екипен играч.
Манипулацията, особено грубата и безпардонна такава, не е заложена в генезиса на екипния дух. В момента, в който отделното звено усети, че е манипулирано, то отказва да бъде част от отбора и търси друго звено, което да му осигури чистотата на емоцията и положителните нагласи.
Това е в идеалния вариант ние да изберем нашия отбор, ...а когато отбора ни е наложен? Какво правим тогава? Ако това са хора, с които се налага да работим или такива, с които сме в един клас? В тези моменти основно влияние оказва лидерът на отбора. Той трябва да намери онзи положителен емоционален заряд в и на групата, който да разчупи ледовете и да създаде здрави основи от добро. Онова добро, което да мотивира, да активира и разгърне екипния дух.
Кога трябва да се изгради този екипен дух? На колко години трябва да сме, за да се научим да бъдем отборни играчи?
От раждането си ние живеем в общност - нашето семейство, в последствие детската градина изгражда определени модели, затвърждаваме ги в училище и ги прилагаме в работна среда. Прости стъпки подплатени с много усилия и съвместна работа на родители, учители и общност.
Кои модели ни правят добри или лоши отборни играчи?
Дали страхът може да разбие един отбор? Отговора, който даваме автоматично е "Да", но не можем да бъдем сигурни дали е така. Колко често сме чували , че хора изпитвали заедно страх, стават автоматично непробиваем отбор, без значение от кауза, бариери, положение в обществото. За кой страх говорим? Дали за онзи страх от неизвестното, или за страхът от това дали и как ще се справим, страхът от конфликтни ситуации, или онзи страх, който ни кара да бягаме като ранени животни. Страхът като негативна емоция е уникален провокатор. Той или разбива или затвърждава дадено звено според начина, по който самото звено се справя с кризата.
Психолози, учители и експерти, разсъждавайки по темата "Какво е в основата на един добър екип", се обединяват около няколко момента:
- В екипът винаги има доверие
Доверие се изгражда в екипи чрез насърчаване на откритата комуникация, обезпечаване с ефективно лидерство и гарантирана внимателност / чувствителност.
Откритата и честна комуникация повишава осведомеността, макетира проблемни звена и изгражда сътрудничество. Ефективната комуникация изразява вярвания, идеи, нужди или чувства. Комуникацията трябва да се улесни, като се създаде среда за свободното движение или обмен на идеи, информация и инструкции. Когато идеите се споделят, има възможност за оценка и въвеждане на нови такива. Всички членове на екипът трябва да развият умения за слушане. Компонента доверие насърчава лоялност , като достига високи нива на ангажираност за постигане на набелязаните цели.
- Екипът е толкова силен, колкото е силно най - слабото му звено.
Всеки има силни и слаби страни. Идеята на отборния дух е силните страни на един да бъдат наложени върху слабите страни на друг играч. Като допълнение може да се подчертаят справедливостта е чувствителността на всеки един от отбора. Тук е момента да подчертаем колко е важно процеса да бъде обезпечен с качествата на лидерът, неговата компетентност да бъде резонанен лидер и нивото му на социална и емоционална интелигентност. Той трябва да контролира с внимателност, чувственост и грижа, високи нива на компетентност, като осигурява на справедлива и разпределена подкрепа на всеки един член на екипа. Резонансния лидер признава стойността и приноса на всеки, като се стреми да обединява в името на успеха и различните нужди на всеки член на екипа.
- Работа в екип вдъхновява
Като работят в екип, особено по младите хора, се научават да се справят с многообразието и конфликти, ситуации и казуси, в които те попадат, като изграждат умения, които в последствие ще ползват на бъдещото си работно място. така придобуват увереност, че могат да се спраят със сложни задачи и това генерира високи нива на удовлетвореност. Вдъхновението се явява естествен елемент от процеса на изграждане на личностни качества във всеки един от тях. Освен това, добиват нови компетентности изграждат интерес към по-сложни задачи Те осъзнават че заедно са силни и ако са сами няма да могат да генерират такива резултати.
- Екипът винаги има обща цел
Ако един отбор иска да бъде ефективен, всички членове трябва да имат ясно разбиране за целите на екипа. Целите трябва да са съгласувани с целия екип и това се залага като първа стъпка за изграждането на ефективни екипни звена. Те трябва да бъдат разработени с участието на всички членове, както още в началото се ясно да се определят ролята и отговорностите на всяко едно звено. При определяне на тези роли и отговорности влияят няколко фактора: опит, обучение, ниво на комфорт, времеви ограничения и ниво на знания на отделните звена. Елементите на поставяне на целите включват (а) това, което трябва да се постигне; (б) мярка за постижение - как ще се знае кога е бил постигнат резултата; и (в) факторът време - кога искаме да има достигане на определената цел. Целите на екипът дефинирани. Заедно, учителят и други професионални лекари и paraeducator определят какво трябва да се направи, от кого и от кога, ясно определяне на ролите, отговорностите и очакванията
- Екипът винаги има лидер, но успешен може да бъде само този екип, в който лидера работи на партньорски принцип, притежава социална и емоционална интелигентност, има ясно дефинирани приоритети и е създал положителна работна среда..
Кога един човек е добър отборен играч?
- Когато работи с разбиране за целите на отбора
- Допринася за неформална, удобни и положителна работна среда без напрежение
- Споделя ентусиазиран работа си с екипа
- Сам инициира време за определените ангажименти от предварително начертаните.
- Гордее се с работата на своя екип
- Показва интерес към постиженията на други от отбора
- Лесно приема/допуска обратна връзка
- Насърчава другите да постигнат най-високи резултати
- В състояние е да остане фокусиран върху екипната задача
- Открито комуникира с другите в групата
- Чувствителен към емоциите и чувствата на другите членове на групата ( проявява високи нива на емпатия)
- В състояние е да разреши конфликт ефективно
- Има голямо желание да бъде иноватор и да опитва нови подходи.
Дори и малко общо, този модел може да се наложи в работна среда, в неформални групи, учителски колективи и ученически класове.
Екипът трябва не само да съществува, но и да работи ефективно. В момента, в който даден екип спре да се развива, той умира. В това е тънкостта да бъдеш ефективен директор, незаменим лидер на неформална група, обичан класен ръководител или вдъхновяващ ментор. Умението да развиваш екип е изкуство, което владеят малцина. Това е непрекъснат процес, в който трябва да можеш да подобряваш работата на всеки един елемент от звеното, да поддържаш нива на доверие и да подхождаш към всеки един с внимателност и грижа.
Дали там където работите има екип?... Това знаете само Вие.
А ние? - Ние сме си големи жълти слонове и вярваме, че има много като нас. Такива, които искат да променят света към по - добро, такива които знаят, че образованието е гаранция за бъдещето и такива, които не спират да мечтаят. Ако сте сами и като се погледнете в огледалото виждате голям жълт слон, обадете се. Ние ще дойдем.
Защото искаме да сме полезни, ние от Института по качество в образованието, разработихме няколко свързани с темата обучителни модула, които могат да подобрят ефективността във Вашата работа и да изградят положителна работна среда. Модулите са разработени в няколко направления:
