Големия син кит

снимка на инж. Калина Христова

...или малките неща, които убиват учителската професия.

Скоро прочетох, че китовете, които пеят фалшиво, живеят и умират в самота.
Какво знаем за синия кит... Това е най-огромното и най-удивителното природно чудо не само в животинския морски свят, но и на цялата планета.

Самотата се оказва една от основните причини за апатията, в която изпадат не само ученици, но  и учители. При учениците, особено в тийнейджърска възраст, се обостря нуждата от внимание. Те се чувстват все по- неразбрани и изолирани в средата, в която живеят. Това води до желание за силово навлизане в обществото. Стига се до агресията, дрога, алкохол, приобщаване към банди, проституция и съответно до още по - голяма изолираност. В класната стая стават арогантни и търсят внимание, чрез различни техники унижаващи учителя. Стремят се да получат одобрението на класа или общността, в която живеят.

Вчера гледах клип, на който група момчета от Стара Загора унижаваха своята учителка. Няма нужда да казвам, че гледката беше повече от потресаваща. Цяла нощ не спах и си мислех "Боже какво бъдеще има тази образователна система... Дали тези чиновници в министерството, които не са били и един ден в българско училище, могат да осъзнаят какви последствия има тяхното невежество върху нашите деца, върху учителите и изобщо върху цялата държава".

На приказки всички сме много силни. Всеки е експерт и разбира от всичко. Резултати обаче няма. Защо?
Кой е виновен? Защо трябва да търсим виновен? Защо не се търсят решения?
Кои са проблемите, с които се сблъскват учителите и как това ограничава тяхната ефективност?

 Преподаването е трудна професия. Има много проблеми, които правят професията по-сложна, отколкото трябва да бъде.  Истината е, че всяка работа има свой уникален набор от предизвикателства. Особено в учителската професия има няколко момента, които спъват работата и на най - мотивираните преподаватели.

Кой са проблемите, с които нашите учители се сблъскват ежедневно?

1. Всеки ученик трябва да е еднакво образован
В държавните училища в България се изисква всички ученици да бъдат обучени по определени програми и стандарти. В голяма част от случаите не се взема в предвид средата,в която се намира училището и възможностите на самия ученик. Скоро попаднах на училище, в което всички ученици бяха роми от специфичен клан. Учителките се бяха обърнали на "пъдарки" да събират учениците в клас. След 12 - тата си година всички момичета се омъжваха и в класа оставаха само момчетата, които не желаят да чуят и ред от материала, който се преподаваше. Въпреки това тези учители бяха постигнали завидни резултати сред тази общност. Те никога нямаше да покрият "стандарта" и изискванията за знания на зрелостниците в национален мащаб. Тези общности живеят в своя среда и не се интересуват дали останалите имат изисквания към тях.  

За мен тези учители бяха герои, защото успяваха да адаптират изискванията на образователната система и да ги наложат в среда от уязвими и рискови групи. Дали ще получат оценка за работата си? Едва ли. В България все още няма наложени ясни критерии за оценка на работата на учителите и то по качествени параметри.
 
2. Натовареност на учебния план
Преди години в зората на българското образование е било важно учениците да знаят основните неща, а именно четене, писане и смятане. През миналия век, тези отговорности са се увеличили значително. Всяка година учителите са натоварени с ангажимента да постигат повече и повече резултати.

Натоварената учебна програма не предвижда време за усвояване на материята и учителите са принудени да "препускат" върху уроците. Това води до изграждане на нетрайни знания и до липса на устойчивост при усвояването им. Отделен е въпроса, че последователността на уроците е объркана и липсва адекватна система за прилагане на надграждащи техники при усвояване на умения. Отдавна в българското образование не се изграждат умения в учениците. Това води до слаба реализация и ниско самочувствие в учениците. Тук е момента отново да попитаме : Кой е виновен?
Все по- нарастващата тежест върху учителската гилдия, обърканите учебни програми и постоянно "реформиращата" се система, създават предпоставки за рискова среда.
Това води до несигурност не само в учителите, но и в учениците. Нещата, които някога са били считани за отговорността на родителя, вече са отговорност на училището. 
 
3. Липсата на родителска подкрепа
Няма нищо по-разочароващо за един учител, от това родител да откаже подкрепа.  Родителска подкрепа е безценна. Когато родителите си позволят негативни коментари за учителите у дома, това винаги има отрицателно въздействие в класната стая. Изследванията са доказали, че децата, чиито родители поставят образованието на децата в приоритетния си списък с ангажименти, успяват да дадат на децата си по - добра реализация и съумяват да включат детето по-успешно в академичните среди.
Колкото и да се стараят учителите, нямат ли подкрепата на родителите, процеса е обречен на провал.
Ще кажете това го знаем,  дайте решение.

Как да работим с родителите?
Има няколко техники за работа с родители, които разглеждане в нашите обучения, но най- важното е да покажете на родителя, че неговото дете е приоритетно за Вас.
 
Четирите основни ключа за получаване на ефективна родителска подкрепа са: 

  • Внимание към личността на детето;
  • Уважение към слабостите на детето;
  • Уважение към средата, в която живее самото дете;
  • Създаване на канали за премерена адекватна комуникация със самия родител.

Няма родител, който да не иска детето му да успее. И да има такива те попадат в тези 25% от хора с ментални заболявания. Тогава детето е в риск и е задължително да положите училия или то да се изведе от тази среда, или да му се помага персонално.
 
Дори най -добрите учители не могат да направят всичко сами. Това отнема време и изисква усилие на учители, родители и ученици.
Родителите са най-мощният инструмент за пречупване на нагласи в детето, защото те са с него през целия му живот.
 
4. Липсата на подходящо финансиране
Училищното финансиране има значително влияние върху работата на учителя. Тук е момента да попитам има ли привърженици на делегираните бюджети? Възмущаваме се когато унижават даден учител, но всички знаем, че последствия няма, защото този ученик е тежък толкова колкото крини злато дава за него държава. Когато има ясно разписани правила и наказателни процедури, когато бюджета се оформя на база минимална ставка и допълнително финансиране на база постижения на учители и ученици, тогава можем да говорим за реална качествена образователна среда. Тогава вида на атестационните карти ще е съвсем различен, оценката на труда ще бъде резултат от качествени показатели и в длъжностната характеристика на учителят ще има основно изисквания за техники на преподаване, отколкото изисквания за бюрократични процедури.  
 
5. Липса на гъвкави стандартизирани тестове в зависимост от ниво и среда.
Повечето учители ще ви кажат, че те нямат проблем с стандартизираните тестове , но как резултатите се интерпретират и се прилагат като индикатор за оценка в зависимост от средата. Пак обръщам внимание на въпроса разгледан по - горе. Ако учениците са основно ромска общност или са клас, в който има по-голям брой деца със СОП (от 2 на 26 човека ), ако има проблеми при голяма част от учениците в класа с усвояването на даден материал? Какво правим тогава? Не можем да оеднаквим възможностите и пренебрегнем разликите на база култура, манталитет и среда. Голяма част от учителите променят в движение зададените учебни планове, като ги адаптират към средата, в която работят. Това не е взето под внимание и резултатите на тези ученици са в пъти по - слаби от резултатите  на ученици от елитни гимназии в които няма критична маса на деца със специални потребности, уязвими групи и деца в риск. Това прави ли този учител "лош" и некомпетентен?

Кой и как трябва да регламентира нивото и вида на оценката?
Липсата на високи резултати показва ли, че този учител е положил по - малко усилия? Не мисля. Това като практика демотивира учителите работещи с различни деца.
 Истината е, че един тест или един изпит не показва реално положения труд за постигане на тези резултати. Само при съпоставяне на входно- изходни нива, можем да оценим реално постигнатите резултати. Друг е момента, в който умишлено се пишат слаби оценки в началото на годината, а се завишават с края на текущата година. Това като приом, лесно може да бъде отчетено, ако след започване на следващата нова учебна година при входни нива има отново прекалено ниски резултати. Винаги след ваканция има лек спад в нивото на усвоени знания. Когато обаче има фрапираща разлика в резултатите и учениците започват отново с "поредните двойки", можем лесно да заключим, че има разминаване между реални знания и получена оценка. Справедливото оценяване е в основата на качественото образование.
 
6. Лошо обществено възприятие
Учителите искат да бъдат високо ценени и уважавани в обществото. Навремето даскала е бил най - уважавания в общността. Днес учителите продължават да са в центъра на общественото внимание, защото имат пряко въздействие върху младежта и нацията. За съжаление, медиите обикновено се фокусира върху негативните истории, които уронват авторитета на учителите. Това създава цялостна лоша оценка сред обществото. Истината е, че повечето учители са уникални и превъзходни като преподаватели. Те полагат невероятен труд. Химера са нагласите, че учителите не работят достатъчно, че не са компетентни, че не полагат усилия за реализация на децата. Факта, че учителите трябва да работят в такава агресивна среда и успяват да постигат завидни резултати показва, че тези хора имат качествата и уменията да пречупват нагласи. Налаганите негативни нагласи сред обществото, се оказва един от основните фактори, които влияят на нагласите на родителите, а от там и на нагласите в учениците. Целия учителски труд се обезмисля от една статия от неадекватни и незапознати журналисти, които търсят сензация и пренебрегват ефекта, който успяват да предизвикат в обществото.

7. Динамика на времето
Обществото и техологиите се развиват с бързи темпове и това налага образованието да бъде адаптирано към съвременните условия. Това, което се счита за "най-ефективен метод" днес, е морално остарял като такъв утре.  Много хора вярват, че образованието в България е неефективно и обречено. Това кара управляващите да търсят варианти, да налагат нови реформи, но самите те не полагат усилия българския учител да бъде адаптиран и преквалифициран към реалните необходимости на съвременното общество.  Недостатъчните часове квалификация, ограничените ресурси с които се работи в учебна среда, водят до ограничаване на възможностите на преподавателите и се генерира незаето пространство от квалифицирани специалисти.
Отделно тези постоянни промени водят до непоследователност и чувство на неудовлетвореност. 
Образователните изследвания и постиженията в областта на технологиите ще продължат да се развиват. Факт е, че учителите трябва да се адаптират прекалено бързо, а за това няма създадена адекватна система за надграждане на знания и умения. Отделен е въпроса, че част от учителската гилдия не е склонна да бъде променяна. Това води до още по - задълбочаваща се негативна нагласа в обществото.
 

Тук искам да се върнем пак на онзи голям син кит.

Може ли един кит да се научи да пее вярно?

Оптимистите ще кажат "Може!", песимистите "Не може!"

В последните 10 години професори от Case Western Resore University, правят проучвания свързани със социалната (SI )и емоционална интелигентност (EI), като възможности за  изграждане на умения чрез SI и EI , както и как това повлиява на изолирани, агресивни и уязвими звена. В проучванията се включва цялата колегия на факултет "Психология". През 2015 година излязоха резултати, които безспорно доказват, че тези  интелигентности могат да бъде изградени в 75% от хората. Само при 25% от тях не, т.к. тези хора са с ментални или психически заболявания. Доказа се също така, че тези интелигентности са в основата на решението на проблеми, свързани с агресивни, изолирани звена и нискомотивирани групи.

Отново ще има Колеги, които ще кажат "Стига с тези модерни думички."

Уважаеми Колеги,

Ако някой може да каже "стига" на новите технологии и прогреса, говорете с него. Аз съм безсилна. Като препоръки мога да кажа :

  • Обърнете се към себе си и към изградените около Вас структури (КНСБ), да защити Вашите права.
  • Изискайте адекватна и качествена оценка за Вашия труд. Не мълчете, когато някой определя съдбата Ви.
  • Променете вида на атестационните карти (докато има време), защото после ще се наложи Вие да бъдете оценявани по тези карти.
  • Изгответе си качествено портфолио. Това е инструмента, който трябва да кореспондира от Ваше има с проверяващите и с родителите.
  • Обичайте новите технологии. Те ще Ви облекчат при попълване на документи и работата с децата.

И в заключение... Това, че обичате професията си го знаем и аз, и Вие. Няма учител, който да не обича своята работа. Дайте възможност на децата, да разберат колко любов има във Вашите сърца.Те имат нужда от своя учител повече, от колкото предпоагате. Всички са абдикирали от задълженията си спрямо тях.Те са объркани и не знаят на кого да се доверят. Протегнете им ръка, хванете ги здраво и не ги пускайте. Децата имат само Вас!

 Защото искаме да сме полезни, ние от Институт по качество в образованието, разработихме няколко свързани с темата обучителни модула, които могат да подобрят ефективността във Вашата работа и да изградят положителна работна среда. Модулите са разработени в няколко направления:

 

За автора

снимка на инж. Калина Христова

Консултант с над 15 години опит като експерт и одитор по:
"Управление на качеството ISO 9001", "Управление на риска" ISO 31000, IEC/ISO EN 31010"
Експерт с над 10 години опит в подпомагане на компании в криза, "Стратегическо планиране", "Стратегическо... Прочетете повече